Страшни смешки, смешни страшки

Автор: Недялко Йорданов# Приключенията на заека Стоянчо и неговите приятели и съперници Няколко поколения деца живеят с героите на първия български детски роман в стихове „Страшни смешки, смешни страшки“. Приключенията на заека Стоянчо, тръгнал за награда на балканиада, са пълни с изненади, неочаквани засади и невероятни случки — ту страшни, ту смешни, но винаги по детски забавни. В това опасно и вълнуващо пътуване към голямото състезание заекът Стоянчо намира ненадеен приятел в лицето на вълка бай Коста — страшен по лице и добър по сърце. Заедно с Лили Късата поличка, внучката на горския пазач дядо Борко, тримата състезатели пристигат на балканиадата, решени да победят своите непочтени конкуренти — глиганите Хули, Ганчо и Хулиганчо. Кой ще спечели напрегнатото състезание? Кой ще пробяга пръв маратона през гората — Стоянчо или Хулиганчо? Кой ще вдигне най-тежката щанга — Лили или Ганчо? Кой ще вкара повече дузпи — бай Коста или Хули? Под обективното съдийско око на дядо Борко балканиадата излъчва своите победители, но истинските победители са приятелството и песента, която човек трябва да носи винаги в себе си: P> Здравей, приятелю чудесен. И ти здравей, и ти здравей! Не може на света без песен и затова със нас запей! P$ Героите на „Страшни смешки, смешни страшки“ са познати и обичани от децата и по театралните сцени на България. Няма театър, който да не е играл едноименната пиеса. А Българската национална телевизия показа в „Лека нощ, деца“ приключенията на заека Стоянчо и неговите приятели и съперници в детски телевизионен сериал от 14 серии. В него авторът Недялко и водещата Яна всяка вечер започваха своя разказ с думите: P> Ако си още буден, ако не си заспал, ще гледаш всяка вечер тоз детски сериал със разни приключения, засади, нападения, невероятни грешки, отрязани опашки и много страшни смешки, и много смешни страшки. P$ Романът в стихове „Страшни смешки, смешни страшки“ е еднакво любопитен и за децата, и за техните родители. Изцяло написан в римувана реч, той възпитава у читателя чувството за ритъм и благозвучност — безценно богатство на родния ни български език.