Крал Артур

# За автора и книгата За основа на книгата „Крал Артур“ Р. Л. Грийн е използувал всички възможни източници на тази легенда от XII век насам — стари френски предания, средновековни английски поеми, уелски оказания, хроники и летописи, немски литературни обработки, поетични варианти. Най-голяма е ролята обаче на произведението на английския писател Томас Малори „Смъртта на Артур“, написано преди повече от петстотин години. Реалното съществуване на крал Артур не е доказано със сигурност*1. Но в много исторически паметници (записи на келтски митологически сказания, латински текстове с хроникално-исторически характер, поеми от втората половина на VI век) се споменава за племенния вожд Артур от V—VI век, предводител на военни отряди*2. Според съветския литературовед Д. Михайлов „корените на сказанията за Артур се крият в далечното минало, в «тъмната епоха» на V—VII век, и още по-далече — във вярванията и сказанията на дохристиянска и доримска Британия, в културата на древните келти. Келтският елемент в тях е най-стар и най-значителен“. Това помага да се обясни мистичният култ към Свещения Граал, който съвсем не представлява една чисто християнска легенда, а наслояване на езически митове. В Граала са виждали и „вълшебния котел“ от ирландския фолклор, в който приготвяли храната и питието на божествата, и трансформирания „рог на изобилието“ от гръцката митология, и магическия философски камък на алхимиците*3. В цикъла за крал Артур той е олицетворение на рицарското начало, символ на висши добродетели и съвършенство. Смята се, че Логрия е старинно келтско название на Англия; тайнствената страна Авалон не е християнският рай, а Островът на блажените от келтската митология. [*1 Вж. М. П. Алексеев, „Литература средневековой Англии и Шотландия“, изд. „Высшая школа“, Москва, 1984 г. — Б.пр.] [*2 По Д. А. Михайлов, „Книга Галфрида Монмаутского“, изд. „Наука“, Москва, 1984 г. — Б.пр.] [*3 Пак там. — Б.пр.] Известният английски писател Р. Л. Грийн е автор на множество книги за деца, между които „Робин Худ“, „Разкази за гръцките герои“, „Разказ за Троя“, „Сполуката на Троя“, „Скандинавски митове“, „Разкази за древния Египет“, „Книга за драконите“ и др. „Големите легенди, както и най-хубавите приказки, трябва да се преразказват във всяка епоха — в тях винаги може да се намери нещо ново. Всеки преразказ ги представя в неочаквана и по-ярка светлина пред новото поколение, а в това е същността на тяхното безсмъртие“, казва Р. Л. Грийн. @ Бел. прев.