История на окото

C> Разполагаме с вулгарната канава на абсолютното знание и със смъртоносното отваряне на окото. Един текст и един поглед. Раболепието на смисъла и събуждането за смъртта. Един нисък почерк и една висша светлина. Между двете, съвсем различен, някакъв си текст. Който пробива мълчешком структурата на окото, очертава отварянето, опитва се да втъче „абсолютното разкъсване“; разкъсва абсолютно станалата твърда и раболепна от отдаването си на прочита канава. @ Жак Дерида C$ C> Днес го знаем: Батай е един от най-важните писатели на своя век. __„История на окото“__ скъса нишката на разказа, за да разкаже онова, което никога не бе казвано… Ние дължим на Батай една голяма част от момента, в който сме. @ Мишел Фуко C$ C> __„История на окото“__ не е дълбоко произведение: всичко се разстила по повърхността и метафората се разгъва изцяло без никаква йерархия и именно в това се състои красотата на този текст: че съставя една литература на открито, която се разполага отвъд всяко дешифриране. @ Ролан Барт C$ C> Известни са тези прочути вледеняващи и изгарящи разсъждения: безпокоящи с киселинната си абстрактност, от тях се ползват бесните, параноиците; тяхната строгост е вече предизвикателство, а коварната им застиналост предвещава изпепеляваща лава. Такива са силогизмите на г-н Батай. @ Жан-Пол Сартр C$