Диаболични повести и разкази

Не може да се твърди, че българският диаболизъм като художествен еквивалент на безизходицата подир крушението на националните идеали след Първата световна война е мъртъв литературен паметник. И колкото и специфичен да е, колкото и малко да са представителите му в нашата литература, той е неразчленима съставка на българската изящна словесност. В това бихме се уверили, когато разгърнем страниците на „Диаболични повести и разкази“. Творбите, включени тук, са от сборниците „Смърт“. „Комедия на куклите“ и „Момичето и тримата“, публикувани в периода 1922–1926 г. и непреиздавани досега, а подборът е направен от автора непосредствено преди кончината му.