Принцеса Дьо Клев

Във френската литература на XVII век името на Мадам Дьо Лафайет (1634–1693) заема особено място. След кратката новела „Госпожица Дьо Монпансие“ (1662) и романа „Заид“ (1672) тя написва „Принцеса Дьо Клев“, който по-късните критици единодушно приемат за първия роман на френската литература. Тази сложна творба не може да се определи с една дума, нито да се отнесе само към един литературен стил — тя е едновременно исторически, прециозен, класицистичен, психологически и философски роман. По един неповторим начин „Принцеса Дьо Клев“ съчетава класицистичния идеал на Корней за честта с някои елементи на прециозната литература, като използува средствата на психологическия анализ. Трагичният конфликт между дълга и честта е основна тема на произведението; поставят се проблемите за доверието, приятелството и любовта, но в абсолютната самота на едно съзнание, което трябва само да намери пътя към истината. Също като Ларошфуко, с когото е близка приятелка, Мадам Дьо Лафайет се отнася скептично към човешките възможности — волята ни позволява да устоим на всичко, но с цената на собственото си саморазрушение. Образите на героите се издигат до обобщаващи символи на човешката участ.