Тъмни зори

Няма друг български писател като Кирил Христов (1875–1944), който така неистово да се е борил срещу всички и всичко, да е преживял такива душевни терзания, тъй шеметно да се е въздигал и пропадал. И така великолепно да е описал всичко това. в десетттомния си дневник „Време и съвременници“, който и до днес не е публикуван изцяло. Време е да се изживее българският комплекс — щом нещо ни шокира, да го охулим, да го затрупаме с грамада и забравим. „Тъмни зори“ е безспорният белетристичен шедьовър на поета Кирил Христов. Още с излизането си през 1920 г. романът бил посрещнат „на нож“, обявен бил за порнографски и се е искала конфискацията му. Защото, както казва К. Христов, да пишеш в България за сексуалните преживявания е все едно да споменаваш за въже в къщата на обесения. Даже Вазов, който прочел романа с увлечение, не посмял да излезе в негова защита. Настроенията срещу „Тъмни зори“ се поразсеяли едва след енергичната намеса на министъра на просвещението Стоян Омарчевски. В книгата без свян и фалш са разголени конвулсивните привличания и отблъсквания между мъжа и жената, тъй добре изследвани от Зигмунд Фройд, от Ото Вайнингер и отчасти от проф. Август Форел. @ Петър Величков