55 години за поморийския детски ансамбъл “Раковина”

Има дом, където душата се чувства уютно, там е сърцето на човека. Но има и друг дом, където сърцето се разиграва, където е само празничното. Прекрачваш прага и вътре те очаква друг свят. Свят, който сам твориш. Даряваш радост. Приобщаваш към танца. Такъв дом е читалище „Просвета”, където през 1958 г. е създаден танцовият състав на град Поморие. А днес чества 55г. от своето раждане. И нито за година не е преставал да носи живот. И – радост. Първият ръководител е Кирчо Апостолов. С душа и сърце, с обич учи деца и възрастни да танцуват, учи ги на любов към фолклора – събрал в един танц историята, вярванията и ритуалите на българина; душата му. Като добър хореограф и педагог той повежда своите танцьори по пътеките към красотата и волността на българския танц; към мъката и възторга – събрани от всички краища на нашата хубава земя. Зад магията на танца стои упорит труд. И дава своите плодове. Кирчо Апостолов повежда танцьорите си на състезания, където печелят много награди. Радост и удовлетворение носят тези награди, но има и друго – топлината, която идва от усещането, че си част от нещо красиво, нещо истинско. Ръка в ръката, тръпката на цялото. И концертите в страната и чужбина, и наградите ... всичко топли! Ръководителят Кирчо Апостолов – учителят, другарят за малките танцьори – просто бате Киро – един от стожерите на културния живот в Поморие. До него в пътя на танца, музиката, радостта и часовете неуморен труд е Жеко Баев – Жеката. Корепетитор и акордеонист. Те двамата и техните танцьори творят хубост, радост; разиграва се сърцето. Традицията е съхранена. Тя пази, тя разказва. И е продължена от Владимир Данаилов – възпитаник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. През 1990г. той става ръководителят на състава, а от 1997г. корепетитор е Георги Дойчев – възпитаник на ПУ „ Паисий Хилендарски”. Владимир Данаилов доразвива създаденото и твори ново. Жив е съставът. Приема името „ Раковина”. Раковината, чиято символика е свързана с безкрая на морето, със зараждането на новото, с красотата, която твори и грижливо пази. И с онези чудни звуци, които мамят; така, както е примамлив в хубостта си танцът. Малки и големи правят първи стъпки, омагьосани от тайнството на народния танц, от хубостта му. Отражение на живота е той, но – и много повече. Уловил е трепетите на душата, възторзите й. Път е танцът. Посока към другия, към човека. На стотиците концерти в България и в чужбина танцьорите печелят много награди, приятели и почитатели. И как няма да печелят! – греят лицата им, светят очите. Прекрасни са и носиите и всяка шарка по тях е вплела пъстротата на родния свят. Обич е танцът. Обич в стъпки, дето следват ритъма и унеса на мелодията, дето разказва за съдбата на българина. Танцуват децата, люлее се хорото – толкова волно, така истинско! Децата, които с радост рисуват, събират знания, пеят и се докосват до словото в Общински детски комплекс; танцовият състав „ Раковина” е част от този комплекс. Хиляди са танцьорите – приобщени с обич и вяра от Владимир Данаилов към това изкуство; научени от него, напътствани, поощрявани. С обич и гордост ръководителят ги води в различни градове в родината ни, в Европа, в Азия. Съседна Турция, слънчева Гърция, славянските Чехословакия, после – Чехия, Словакия ... В полета на танца децата творят магия на сцената, оживява душата българска. В такива моменти избледнява умората от упорития труд, остава само радостта от видяното. И съпреживяното. Сякаш на сцената плисва менче светлина. От нашето, от българското слънце! Франция на любовта и поетите, Италия на ярките емоции, Португалия, Сърбия, Македония ... притихнали в омаята на българския народен танц, се докосват до неуловимото, подвластно само на сърцето и отворената за красивото душа. Танцьорите от „Раковина” – малки и големи – стъпка по стъпка, във вихъра на танца – сякаш тайни знаци – приобщават. Обич се иска за такова пътуване. И ръководител, който да те води, и корепетитор, без когото танцът не е същият, и усещане за цялост. И се люшва хорото – Шопско, Странджанско, Тракийско , Македонско ... хорото българско! Онази нереална реалност, която създават танцьорите от „Раковина”. Онази приказка, която е сбъднала мечтите. И се чувстваш жив! Честит юбилей!

Тагове:    години,    поморийския,    детски,    ансамбъл,    раковина