Забележителности в България • Re: Конкурс за пътепис "Виж България през моите очи"

Една пътека,едно къстче от Рая В един хубав септемврийски ден бяхме решили да посетим родопската перла гр.Смолян.Да се насладим на чистата и дива природа през сезонът,в който цветовете бяха невероятно красиви и преливащи във вълшебни гами. След като оставихме багажа в хотела се насочихме към едно от най-невероятните и красиви места-Каньонът на водопадите.Екопътеката се намира в резерват ,,Сосковчето’’ и достига около 10 км.По пътя гр.Смолян-с.Мугла има малка табела,която води към каньона. След табелата завихме на дясно и малко след това оставихме колата и продължихме напред по каменист и неравен път.Смърчовите дървета ни ограждаха навсякъде, а каменни блокове бяха надвиснали около пътеката.Те носиха името,,Редените камъни’’,част от които наподобяваха пирамиди и кули.Минахме покрай няколко ферми и един старинен сводест мост.В началото на каньона се спряхме до едно от поточетата да похапнем царевичка и да напълним хубава студена вода.С всяка крачка по екопътеката изчиствах съзнанието си и се любувах на красотата и гледката около мен.Забравях на моменти,дори че съм сама.Зеленината наоколо и прохладата на реката бяха изчистили съзнанието ми от всякакви мисли и тревоги.Вслушвах се в шума на р.Еленска и крачех бодро напред. Много се зарадвах когато стигнахме до първото мостче.Все повече се чувствах като в приказка.Правихме много снимки, а аз досаждах с моя навик да викам,,Снимай ме тук!’’, ,,Снимай ме там!’’ . В началото се поизморих малко с качването,но постепенно влязох в ритъм и не усещах никаква умора.Пътеката криволичеше ту от едната,ту от другата страна на реката,осеяна с живописни мостчета.Всяко по себе си беше интересно и уникално. Водопадите наброяват 46 броя,някои от които имат интересни имена.Като например,,Ропката или ,,Казаните’’.Водната маса на водопадчетата протичаше забързано по скалите,наподобяващи малки тераси. Бях много щастлива и спокойна.Радвах се като малко дете на всичко.Четях насладата и по лицата на другите от групата.Беше ясно,че много им харесваше и най-вече на Мишо.Тук беше едно от любимите му места.Той не за първи път изкачваше каньона.Минахме през един от водопадите,където имаше в страни един огромен дънер с надписи от минувачите.Мишо написа М+А с неговия нож,а после се качи на най-високото място на водопада като маймунка,за да го снимам.Направих му една фотосесия и забелязах в далечината Течито,която беше седнала на друго мостче по-нагоре.Тя ми махаше, а аз я снимах.Радвах се на усмивките,които бяха изписани по лицата на всички.Продължихме нагоре и до един от по-големите мостове,Калоян се свлече и за малко да цопне в реката,но не успя.За сметка на това успя да нарани леко крака си.Продължихме да се изкачваме по чудните малки мостчета и да се наслаждаваме на природата и спокойствието,с което ни даряваше.На места зеленината преминаваше от по-тъмни към по-светли тонове,което подсказваше за настъпващата есен. Преди известно време някои от мостчетата са били срутени и нямало как да се продължи нагоре,но видяхме ,че бяха построени отново. След още няколко мостчета и като завършек на тази феерия от планински ручеи и скали стигнахме най-големия водопад от каньона-,,Орфей’’,с височина над 68 м.,след който водата се разделя на няколко поточета,наподобяващи струните на Орфеевата арфа.Сякаш самия Орфей свиреше на своята арфа,а отсреща го чакаше Евридика.При слънчево време ако някой се загледа във водния му пад може да види дъга.Имахме късмет слънчевите лъчи да ни покажат тази дъга,макар и съвсем за кратко,сътворявайки причудливи форми,които се отразяваха във водните струи.Отсрани на водопада имаше място,на което Мишо се покатери на много високо,на сантиметри от падащите водни маси.Получи се уникална снимка!След това слезе,взе ме на ръце пред водопада и ме целуна,а водата ни пръскаше навсякъде.Малко по-нагоре стигнахме до водопад,,Сърцето’’.Напълнихме водичка буквално от сърцето на каньона.След него бяха малките водопади,,Тримата братя’’,стъпаловидно разположени по реката.Продължихме нагоре по стръмната пътека и стигнахме до първата от трите изградени панорамни площадки при надморска височина над 1700 метра.Имахме късмета времето да е ясно и да се насладим на гр.Смолян от птичи поглед,заобграден от зелените върхове на перелишкия дял на Родопите.Самата площадка беше много тясна и нямаше място повече за пет човека затова тези,които бяха след нас трябваше да изчакат или да се насочат към някоя от другите.Събрахме колкото може повече в ума си от красивата гледка и тръгнахме обратно. На връщане беше много по-лесно,а на места даже тичах.Мишо ме гонеше,а Калоян и Течито изоставаха назад.По часовник слязохме за около час и половина.Бързахме малко,за да хванем последната прожекция в Планетариума в гр.Смолян.Поех колкото се може в съзнанието си от преживяването ни през каньона.Там времето беше спряло,беше спокойно и приятно,зареждащо с енергия място.Беше изпълнено с романтика и любовни аромати около нас.На моменти си представях,че сме само двамата и никой друг.Сами на това приказно място. Целият планински маршрут по екопътеката беше обозначен с информационни табели и знаци. Тази екопътека предизвика в мен възхита и без да бях осъзнала още преди да си тръгна,бях решила да се върна пак.. С малко повече усилия и бързо темпо успяхме да хванем последната прожекция в Планетариума.

Статистика: Публикувано на от belleamie — Днес, , 13:22