Планински туризъм • Черни връх

Срам не срам ще си призная, че чак на 17-тата година от живота си в София реших най-после да се кача на Черни връх. Ходил съм насам-натам из Витоша, но до най-високия й връх не бяха стигал. Така в една септемврийска събота с още един приятел предприехме покоряването на Черни връх. Трябваше да сме поне четирима, но както става винаги все някой се отказва. Дори и в последния момент.Чакахме се на метростанция Бели Дунав в 7:30. Тъкмо бяха отворили новата линия на метрото и ми беше любопитно да видя новите станции. Слязохме на последната Джеймс Баучер и от там ударихме един ускорен ход до Хладилника да хванем автобус 122 до Симеоново. Казвам ускорен защото нещо не преценихме добре времето, а следващия автобус беше след 50 минути. Но с армейска крачка стигнахме толкова рано, че дори чакахме 10 минути.Бързането ни се оказа напразно защото кабинковия лифт на Симеоново с който планирахме да се качим до Алеко отваряше в 9.00 ч. (информация към 01.09.2012) и се наложи да чакаме половин час. Соленичка ми се стори малко цената на лифта. За възрастни 8 лева, като двупосочния билет е 10. Но пък цената си заслужава. Гледките от лифта за уникални. Е, кабинките не са като на лифтовете в Банско например, но това е обяснимо като се има предвид кога е строен.Слязохме от лифта и отидохме до хижата да пием по чайче преди тръгване. Поехме по пътека с червена лятна маркировка започваща непосредствено до чешмата. Първата част от маршрута ми се стори малко зорен, но не е нещо което е непреодолимо. Просто първия половин час е малко стръмен. Спомням си, че непрекъснато се обръщахме назад за да гледаме как София се разкрива все повече и повече.След края на стръмния участък има заслон с чешма където можете да си налеете вода. После маршрутът става по-полегат и приятен за ходене. Върви заедно с широк черен път за джипове и високо проходими машини. По някое време към нашия поход услужливо се присъедини и зимната маркировка от дълги жълто-черни метални колове. И така та чак до върха.Ако някога сте се качвали на Черни връх сигурно сте наясно, че направихме стотици снимки. Снимахме се чинно до паметника на Алеко Константинов. До метеорологичната станция също. Снимахме и прекрасните реки от камъни.Влязохме в станцията да вземем печати. Сега съжалявам, че не съм знаел за движението „Покорител на 10-те планински първенци“ да взема печат и за него, но… какво пък това ще ми е повод да се кача най-малко още веднъж. Взехме по една бира и седнахме на едни камъни с гледка към родния северозапад. В интерес на истината накъдето и да погледнеш виждаш едно – красота.Поседяхме, понагледахме се, поснимахме и точно преди да решим да си тръгнем видях една позната с която само преди седмица се бяхме качвали на Ком. Тя е далеч по-голям планинар и всеки уикенд е някъде. Беше се качила сама. Страшен кеф да срещнеш познато лице на такова място, особено когато не си го очаквал. Така от дума на дума тя предложи да се върнем по друг маршрут. Не през Алеко, а през Железница.Черни връх – Железница си беше отвсякъде нов маршрут за мен, но пък явно опитните туристи си го знаеха, защото срещнахме доста хора. Първоначално върви по зимна маркировка и минава от южната страна на станцията на РВД. После се отклонява в ляво за да се спусне към хижа Академик. Малко се натъжихме от гледката на това което беше оставил пожара след себе си местността Бистришко бранище само преди няколко седмици.Именно участъка от хижа Академик до горичката край Железница ми се стори най-тежък. За мен, неактивния турист този наклон ми стори ужасяващ за краката ми. Спускането не стига, че беше с голям наклон, но беше и достатъчно продължителен. Как да е стигнахме до Железница и от там с автобус обратно в столицата, която само до преди час гледахме от високо. Беше страхотно! Дано разказа ми е успял да ви запали да се качите на Черни връх, както много софиянци и гости на столицата го правят всеки уикенд. При нашето качване имаше вероятно стотина души.Сега знам, че опитните туристи и планинари сигурно биха се изсмели на това, което ще кажа сега, но какво пък, никой не се е родил научен. На този поход научих две неща. Първо никога не повтаряйте моята грешка и се намажете с крем преди да идете в планината – изгаря се като на море. И второ - при спускане на голям и продължителен наклон не вървете в права линия надолу. По-лесно е ако слизате на зигзаг.

Статистика: Публикувано на от хижаря — Днес, , 17:46