Планински туризъм • Връх Ком

Събудих се с приятното усещане, че днес ще сбъдна една моя мечта – да се кача на връх Ком. Върхът възхваляван от дядо Вазов и начало на най-дългия туристически маршрут Ком-Емине. Символ на северозапада и най-вече на китното планинско градче Берковица. Потеглихме от София към 7 часа. Бързо се изнесохме по Ломското, което в събота по това време беше почти безлюдно. Пътят по тази изходна точка на столицата е доста добър. Движението е еднопосочно с по две ленти във всяка посока отделени с мантинела. И така, чак до Костинброд.Ако изключим циганските палати, нищо интересно не може да се каже за този град. Далеч по-притегателна беше първата спирка по маршрута ни – село Гинци. То е най-дългото в цялата софийска област, като къщите му са разположени по протежението на пътя. Спираме за първите снимки от днешното ни пътешествие. За съжаление днес селото изглежда малко призрачно. За някогашните му размери свидетелстват големите обществени сгради, които днес са празни и пустеещи. Най-фрапиращ е случаят с някогашното училище. Постройка с размерите на гимназия, която по слухове на местните е купена от някакъв софиянец за десетина хиляди лева. Срам, поне да беше направил нещо, което да дава работни места на хората тук. Уви, не!Качваме се обратно на колите и псуващи властта и корупцията лека полека започваме да катерим прохода Петрохан. Красотите му бързо разсейват ядовете ни и разговорът от политически неусетно преминава в естетически. Няма как да останете безразлични пред красотите на това чудно място. Сякаш нищо особено, но завладяващо. Към връх Ком може да се поеме и по път, който започва от най-високата част на Петрохан, но плановете ни бяха други. Заслизахме надолу към Берковица, където трябваше да се срещнем с наши приятели, които щяха да ни придружат по пътя към върха.На входа на града има бензиностанция на едно много удобно място, което предварително бяхме уговорили, като точка на срещата ни. След традиционното закъснение от 10-15 минути и обичайните лакардии между стари приятели, които не са се виждали от доста време, групата ни вече можеше да поеме към изходната точка за атаката на върха – хижа Ком (новата).От Берковица до Нова хижа Ком се стига по 12 километра асфалтово шосе, което за наше учудване беше в доста добро състояние. Имайте предвид обаче, че пътят е доста тесен. Нещо, което усетихме като недостатък на гърба си, когато застигнахме един голям камион движещ се с 5 километра в час. Вярно, че беше тясно, но пък и шофьорът на тежкото возило не правеше и най-малък опит да отбие и да ни направи път Предполагам се сещате колко псувни и клаксони отнесе Венци (ако се съди по табелката на предното му стъкло, това беше името му), докато на едно по-широко място най-сетне се реши да отбие.След това малко препятствие най-после бяхме при хижата. Наричам я „нова” вече няколко пъти тай като тя не е единствената хижата на около с това име. Другата хижа Ком е малко по-нагоре по маршрута към върха и е строена през трийсетте години на миналия век и съвсем естествено е известна като Стара хижа Ком. Отделихме малко време да разгледахме хижата. Изпихме по един чай на крак, докато хижарят ни обясняваше как да стигнем до върха и с вещина биеше печати по книжките ни. До хижата има голяма информационна табела, на която можете да се ориентирате какво ви предстои.Пътят до върха отнема около два часа до два часа и половина в зависимост от това до колко си давате зор. Следва се червената маркировка, която е в сравнително добро състояние. Маршрутът условно може да се раздели на две части. Първата е по-стръмна и минава през гора. Тя е малко по-скучна, но пък ако уцелите сезона ще си отядете горски плодове.След като излезете от гората се открива първата прелестна гледка. Някой добър човечец се е сетил да направи маса с две пейки на това място, на които можете отпочинете след изкачването, любувайки се на Берковица, лежаща си кротко долу в ниското. Почивката ни дойде добре – сандвичи, вафлички, вода и продължаваме.Втората половина от прехода е по-лека. Почти равна е в сравнение с първата част и още в началото му се вижда връх Ком. От тук вече се следва зимната маркировка от високи метални колове, боядисани в черно и жълто. Местността е наистина много красива. За наш късмет се натъкнахме на стадо много красиви коне, които отнесоха доволно много фотографско вдъхновение от по-креативните сред нас. Още малко по прашната пътека и най-после бяхме наВръх Ком 2016 метра! Любимото място на Иван Вазов. На самия връх има негов паметник с фрагмент от стихотворението му писано точно на това място - „На Ком”. Казват, че от тук в ясно време се вижда Витоша. Е, не я видяхме, но не съжалихме. Наоколо има далеч по-красиви гледки, на които очите наистина не могат да се наситят.Това беше нашият поход до Ком. Най-после една мечта беше сбъдната и един връх беше покорен. Връщайки се по обратния път в жегата, все по-често се чуваха „закани” към запасите от бира на добрия хижар. Получи се добра сбирка на дървените пейки пред хижата. И следващия поход беше вече планиран…

Статистика: Публикувано на от хижаря — преди 25 минути