ЗА ЛАЧЕНИТЕ ЧИЗМИ НА СИМЕОН РАДЕВ И ДВЕТЕ БАЛКАНСКИ ВОЙНИ

„По пътя срещнах Иван Вазов, който се разхождаше по тротоара на Градината срещу военното министерство. Той ме видя във войнишка униформа, спря ме. „Здравей Радев! Кога си пристигнал?” – „Снощи.” – „Откъде идеш?” – „От фронта.” – „Какво става там?” – Какво ще става – бият се.” – „Ама тук се говори за страшни работи, за разгром…” Той бе посърнал, устните му трепереха; във въпросителния му поглед имаше сякаш някаква молба за успокоителен отговор. „Господин Вазов – казах му аз, - недейте се тревожи. Вие познавате българската войска.” –...