Забележителности в България • Re: Конкурс за пътепис "Виж България през моите очи"

Една пропусната гара, един открит святПреди вече доста години, когато учех в един софийски техникум ми се случи нещо, което в първия момент ме изнерви, между впрочем както ме изнервя и всичко, което не съм планирал.Но се оказа за добро. Тогава петък беше любимият ми ден от седмицата. Сега, като работещ човек също, но по съвсем други причини. Аз съм от едно малко село и преместването в голям, за мащабите на България град, като София си беше по един или друг начин стресиращо начинание. Всяка неделя идвах с влака в столицата за поредната учебна седмица и нахлупил, традиционната за този ден от седмицата, мрачна физиономия. На обратния полюс бях в петък. Ухилен до уши още от ранни зори. Все пак си отивах на село, където въздухът е кристално чист, реката шуми оглушително на 100 метра от къщата в която живея, а планината покрива всичко, което можеш да видиш през прозореца. А вечер се виждат страшно много звезди. Нещо, което може и да забравите как изглежда ако не излизате достатъчно дълго от София.В поредния петък крачех към касите на Централна гара за да си купя билет до Своге. Всяка седмица последните две години бяха хващал влака за Видин в 15:30 и с бодра стъпка право към някой коловоз, който най-често завършва с указанието „запад“. Нищо по-различно и този път с една малка подробност, която всъщност щеше да се окаже голяма. Може би знаете, че железниците променят разписанието си всяка година по едно и също време. Преди години това беше през май, а сега са го преместили през декември. Та след една такава промяна моят влак в 15:30 вече не спираше на Своге. За съжаление това беше факт, на който касиерката на гишето не ми обърна внимание. Може би и тя още не беше свикнала с промените. Само една лелка от по-задните редици на широката опашка се провикна, че този влак вече не спира на гара Своге. Съвсем естествено като всеки млад човек и аз тогава не обърнах вниманието на това, което ми каза жената. Пък и нали бях пътувал с този влак вече толкова пъти?!Така спокойно си се качих на влака с билет до гара на която влакът (или по-скоро машинистът) нямаше никакво намерение да спре. Намерих си място в купе близо до началото на един от вагоните и захапах поредната книга. Тръгнахме, гарите се заизнизаха една след друга и така за около малко повече от половин час вече наближавахме Своге. Както можете да си представите влакът намали малко преди гарата… и не спря! Отминавайки я отново ускори и набързо премина през града, в който вече трябваше да съм слязъл.След малко мина и кондукторът на влака, който ме зарадва че следващата спирка на влака е… Враца. Твърде далече от целта, но нямаше какво да направя. И да търсех варианти и да се тормозех решението беше едно – още път с влака до Враца и после по обратния път. След като ядът по преминава взех да се заглеждам през прозореца на купето. Усетих се, че това първото ми пътуване с влак през Искърското дефиле в участъка му след Своге. Жалко, че нямах фотоапарат под ръка тогава. Релсите минават през цялото дефиле, което е изсекла реката за толкова много години. Как ли е успяла да го направи? И то по толкова красив начин!Можете да се прехласнете, гледайки завоите на реката и всички онези малки къщички, накацали около коритото й. Въпросът, струва ли си риска да се направи къща на самия бряг на толкова голяма река, тогава не ми идваше наум да си го задам. Вероятно. На този въпрос може би трябва да отговори някой местен, чиято къща е била завличана поне веднъж… Такива там не липсват.Скалите по дефилето могат да ви оставят без дъх. Първо ще срещнете Лакатнишките скали и онази малка алпийска къщичка кацнала на самия им връх и която сякаш ще падне всеки момент. После са скалите около Черепишкия манастир. За съжаление не знам как се казват, но за мен и до ден днешен това е мястото, което определено мога да нарека раят на замята. Комбинацията на светата обител, реката и всичко това сгушено в скалите е невероятна. Няма как да ви го опиша с думи. Дори и снимки да ви покажа пак няма да усетите и наполовина от атмосферата на това място. Просто трябва да се види. Финалът на тази красота идва с Ритлите край село Люти брод. Двойка успоредни скали, толкова прави, че сякаш са отсечени.Така обикнах Искърското дефиле, през което минах след това толкова пъти. Сега се замислям, че трябва да повторя пътешествието поне още веднъж, но този път с фотоапарат в ръка. А за онези от вас, които са любопитни как завърши самата история трябва да кажа, че всичко приключи благополучно. Този път влакът спря, където трябваше. Направих кратка разходка около гарата във Враца. Нямаше време за повече. Влакът по обратния път през чудното Искърско дефиле беше само след половин час. Предстоеше ми още едно пътуване през този нов за мен свят.

Статистика: Публикувано на от rock — Вчера, , 15:32