Забележителности в България • Дяволския мост край Ардино

Дяволският мост край Ардино е едно от най-мистичните и магнетични места в Родопите. И до днес е обвит с предания и тайнства, а които местните продължават да вярват в проклятие. В този край паметникът е известен и като Шейтан кюприя (Дяволски мост, от турски, б.а.). Според изследователи мостът е построен в началото на ХV век – около 1515-1518 година, като в местните родови предания даже се споменава името на майстора строител Уста Димитър, от близкото с. Неделино. Издигнат е от местен здрав камък, а най-уникалното е, че за 5 века не е поддал нито един зид съоръжението не е претърпяло преустройства или укрепване и е устояло на напора на буйните води на Арда. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м. Той е трисводест, с полукръгли отвори за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наречен „Печатът на Соломон”.Дяволският мост реално е част от античния път „Виа Игнасия”, съществувал още от 5-ото хилядолетие преди Христа. През Средновековието той е възроден и придобива стратегическо значение. Минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и е свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Експерти го определят като шедьовър на средновековната архитектура и затова от 24 февруари 1984 г. е обявен за паметник на българската култура, казва кметът на Ардино Ресми Мурад. Балканджиите от Източните Родопи и до днес ги е страх да минават след залез слънце по моста, защото вярват, че ги връхлитат зли сили и ги очакват беди. За произхода на името му има няколко легенди. Една от тях гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола. Друга пък разказва, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, докато вдигал зидовете. Съществува обаче и трето, по-малко известно предание. Според него балканджиите градили няколко пъти мост над бурната река, но тя все го събаряла. Старите дюлгери се отказали да се борят със стихията, вярвали, че трудът им е прокълнат.

Статистика: Публикувано на от pepo_999 — 28 Дек 2012, 14:26