Мариела - една лъчезарна усмивка между творчеството и информатиката

13 години е онази очарователна възраст, когато светът е като книга, от която си прелистил само първите страници, но усещаш, че най-интересното тепърва предстои. И затова, понякога бързаш да пораснеш, за да стигнеш по-бързо до там, да видиш повече от съкровищата, скрити в тази книга. Със същата страст и дързост гледа към живота и Мариела Славова, седмокласничка от ПМГ "Никола Обрешков". Но освен обичайните за възрастта и любопитство и енергичност, Мариела притежава много плам и светлина, които заразяват. Тя е от хората, които не просто живеят, защото това се очаква от тях. Тя истински изследва света, изучава го и има мнение за всичко. Мнение, което някой трудно може да промени без солидни аргументи, но и с тях ще е невъзможно, ако първо не спечели доверието й. Упорита, според собствените си думи, като куче, което захапе ли, не пуска! Но едновременно с това, изключително лъчезарна. Повод за запознанството ми с нея бяха няколко нейни произведения. По-късно разбрах, че писането е едно от най-любимите й неща. Но въпреки че творенето с думи е сред най-важните компоненти на личният й свят, тя свърза бъдещето си с ... информатиката. Не се страхува да мечтае, но си дава сметка, че мечтите изискват труд и упоритост. Тя не гледа новини, не се интересува от световната политика, все още не може да дефинира понятието глобализация, но е убедена, че светът трябва да е единен, защото хората са хора навсякъде и това е достатъчно за близост, не за различие. Убедена е и в уникалността на всеки един човек на земята, но това според Мариела е очарованието на света и неговото богатство, а не причина за разделение. Светът тепърва ще отваря страниците и пред Мариела, но в срещата ми с нея, аз се опитах да запечатам нейното настоящо 13-годишно Аз. Ето какво сподели тя, а останалото за нея - може би всеки ще намери в междуредията на творбите й. Аз й пожелавам много попътен вятър.