Три поетични прозрения за Апостола

В българската поезия има две знаменателни стихотворения, които прогарят българското съзнание, когато се спомене името Левски. Първото е на Ботев, с оня апокалиптичен пейзаж на Софийското поле, където стърчи онова черно бесило, на което: …твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.     Това, което ни поразява в стихотворението, е абсурдната несъчетаемост