Какво значи детето да е отракано?

И какво става после с онези, които възпитаваме да бъдат мили добри?

Тези дни на морето мисля, че мога да напиша една книга от истории за децата на нашата мила Родина... Но, снощи, един разговор, състоящ се от няколко реплики, събира в себе си всички ситуации, на които бях свидетел в последните дни. Защо ги споделям ли? И, аз не знам! Сигурно, защото наивното ми сърчице все се надява, че нещо може да се промени към по-добро!

Прибирахме се от разходка и пред караваната ни имаше група дечица на около 6-7-годишна възраст. Само, докато минахме покрай тях, те си размениха следните реплики:

- Хайде до магазина за дъвки! - подкани едното дете.

- Аре ма, тутманик, тръгвай! - каза момченце на едно момиченце.

- Ей, кюфтеее, айде деее! - се обърна друго дете към другарчето си.

И накрая някое от тях заяви на друго момиченце:

- Кокошкооооо, не ми ходи пред краката!

Аз бях в шок! Абсолютен шок! Изгубих и ума и дума! А в този момент се оказа, че до тях стои майката на едно от децата и не каза абсолютно нищо. Дори не искам да коментирам, защото тук, са събрани хора с много сериозни претенции за това кои са в обществото, а на улицата техните малки копия сипеха глупостта на килограм.

Един баща през деня ми обясни колко е щастлив на това място, защото детето му се е отракало, благодарение на всички деца тук. А същото това дете след пет минутна игра с непознато дете в морето, започна да се обръща към него с "тъпчо" .

Явно в днешно време нормата детето да е отракано означава да може да тъпче и мачка другите. А възпитаните и добри деца, защото има много такива, са тутманици, кюфтета, кокошки и още какво ли не. И, знаете ли, кое е най-лошото студиото ми е пълно с пораснали "тутманици" и "кюфтета", защото тези хора са мили, чувствителни и добри, а са срещнали отраканите, които са им разказали играта в някакъв момент от живота. Аз самата съм минала през този филм в училище, да бъда отлъчена заради различията си. И, да, ще кажем, животът е такъв! Но, едно е да срещнеш отраканите, когато вече имаш формирана здрава психика, ценности и морал и можеш да се справиш с тях без проблем и съвсем друго е да бъдеш на пет годинки и да не знаеш на кой свят се намираш, защото родителите ти не са ти дали знанието как да се справиш с подобни ситуации! И, ако едно момиченце на близо шест годишна възраст е наричана тутманик, за каква самоувереност, самоуважение и самоприемане може да се говори след още няколко години. Това ще повлече след себе си още безброй други психологически състояния, които ще се проявят в зряла възраст и после най-вероятно ще търси психолози, медитации, книги и начини отново да се върне към себе си!

Не разбирам! И, не искам да разбирам! Не искам дори да се налага студиото ми да бъде пълно! Искам хората да откриват силата и мощта вътре в себе си и да няма нужда от психолози, хора, като мен, знахари и всякакви други посредници между Истината и Хората!

Но, така е по-лесно... Докато родителите си пийват кротко в ресторанта, децата нека се развиват на улицата, както намерят за добре, нали възрастните са оставени на мира... Защо раждаме тези деца? Само, за да се множим ли? Или, за да оставим нещо далеч по-добро от нас самите на тази планета! Но, какво ли всъщност искам аз? Оставяме на земята само това, което ние самите имаме в нас! Колкото толкова! Каквото такова!

Само, че аз няма да се откажа от Светлината дори Мракът да е навсякъде! Защото Светлината я има, а нейната сила е безкрайна! Само времето ще покаже какво, как и защо...

Вижте още:

Тагове:    значи,    детето,    отракано