ЩАСТИЕТО

Мнозина го търсят. И което е по-странно, още по мнозина го смятат изгубено вече. А ако ги запитате в що се състои щастието - едва ли някой ще ви отговори. И което е по-куриозно - често това, което единият жадува да има, с мисълта, че ще му създаде щастие - за неговия съсед, който го има вече - е извор на нещастие. Един мисли, че ако има пари, щастието ще дойде - а край него на десетина крачки банкер с много милиони охка за нещо друго. Един плаче за здраве, друг мърмори, че голо здраве пари не чини.

Щастие и доволство не се покриват. «Бих предпочел да бъда недоволен човек, отколкото доволна свиня» - бе казал някога един английски философ. 

Но щастие без дълбок душевен мир няма. А този мир могат да имат само тия, които са като децата, що са разбрали, че в тоя свят имат един голям Баща, Който във всяко време ги обича и бди над тях. Без това убеждение, човек се тревожи, а тревогата изяжда всяко щастие.

Вярата в съществуванието на върховна справедливост дава смисъл на всяка работа, дава сили да се понася всяка несгода, защото «всяко зло е за добро». Но щастие не може да има, ако човек не обича нещо или някого. Тогава самият живот добива смисъл, трудът - цел, а чувството става извор на радост. Но истинският щастливец не зависи и от радостите, и от скърбите. Той е извор на добро - на безкористни добри постъпки, на благородни чувства, на светли мисли. И такъв, когато го питат: «Отгде идеш?» - той им посочва слънцето. - «И къде отиваш?» - той отговаря: «Ела и виж.»

И който го разбере и последва със своите мисли, чувства и постъпки, той е намерил истинското щастие, което превъзмогва всяка скръб, мъка, терзания, което преодолява и самата смърт, защото се е коснало до безсмъртието.

Любомир Лулчев

Тагове:    щастието