Психология, психиатрия и сексология • Re: Депресия и разстройства на настроението - мнения и въпроси

Здравейте, става въпрос за баща ми, който е на 71г. Като цяло е здрав,но мисля че е депресиран, няма мотивация, въпреки, че привидно изглежда добре.Много години почти изобщо не сме общували.Наскоро имаше някакво стопляне на взаимоотношенията и от разговорите разбрах,че има някои здравословни проблеми и му помогнах с необходима информация,съвети и всичко каквото се сетих.Той от дълги години всеки ден пие алкохол и мисля, че е алкохолик.Какво ли не четох и не му говорих за алкохола-никаква реакция.Знам, че това е нормално,че сам не може да се справи. Не иска да го спира и не мисли че пие много(не знам това как става защото отдавна съм му казала дозите които се считат за безопасни, а знам че пие повече) Преди десет години му били казали, че има много висок холестерол,но лекарствата били много скъпи и той нищо не направил,а знам, че всъщност се страхува.Смята че не е проблем че лекарствата, които пие са с минала годност, както и че не се съчетават с алкохол.Като цяло винаги е бил такъв-например цял живот чете едни и същи книги.Мисля, че му е спокойно само когато нещата са му познати и дори примерно да се запише в библиотека, би го притеснило по някакъв начин, избягва не толкова познати ситуации.Нещата които го посъветвах да направи във връзка със здравословните проблеми били неизпълними. А те не са - да, трябват доста усилия и да си отстоява интересите пред лекарите,но на него му е неудобно, дори да е за сметка на здравето му. Явно му е трудно, въпреки че не иска да го показва.Предлагам му съдействие –твърдо не иска.Основното, което силно ме безпокои е че видях, че отношението му към здравословните проблеми е „каквото и да става, аз нищо няма да направя“,а по принцип е отговорен и интелигентен човек.Казва,че ако усети нещо,тогава ще отиде на лекар, но при неговите проблеми, трябва да е много по-рано.Знам, че трябва психолог, но е изключено да поиска да отиде.Отдавна сме ходили заедно и жената каза, че с такива като него не може да се работи, а тя е доста опитна и хич не се отказва лесно.Знам че трябват и мотивация, цели, интереси, но не виждам аз отстрани как мога да помогна с това.Скоро разбрах,че течностите за ел цигари повечето са менте и може за кратко време да станат сериозни белодробни проблеми и веднага исках да му кажа, но тъй като изрично ми е забранил да му говоря вече за каквото и да е, разпечатах статията и понеже не смея дори да му я дам защото е агресивен (няколко пъти е имало домашно насилие), написах смс,че е нещо спешно и важно за здравето и го моля просто да го прочете, но мисля че няма да го направи. Ами ако не намеря начин да му кажа!Отношението му е жестоко, както към него самия, така и към мен, да го гледам така и дори да не мога нищо да кажа! Поставя ме в ужасна позиция и съсипва и моето здраве и ежедневие.С това изкривено мислене е много опасен за себе си. Дори и да разбере за цигарите, сигурно няма да направи нищо. Изпадам в ужас - просто да седя и да сьм мълчалив свидетел, ако нещо се случи? Има ли нещо което може да се направи при такива спешни случаи?Много благодаря предварително.Хубав ден.

Статистика: Публикувано на от akvarel — 01 Дек 2020, 22:44