Един есенен следобед в едно обикновено, българско село потънало в руини ! /Снимки/

Село което по статистика е с население от приблизително 650 човека…Северозапада!Раждаемост и смъртност са в огромен  контраст..Вървя по улиците и няма кого да поздравиш, една дума няма с кого да продумаш, през три, четири пусти и призрачни къщи в петата има една старица! Широки улици, асфалтирани преди 40 години, сега са с дупки /кратери/ , тротоари потънали в трева… Площада голям, но буренясал и пълен с бездомни кучета! Тук всяка седмица има починал, църковната камбана в запустялата църква бие само на умряло!Продължавам натам и стигам до основното училище,  онова мое училище  където в недалечното минало беше пълно с  ученици, където класните стаи не достигаха, където ни отвориха очите…Вървя натам  и зная, че тук беше  оранжерия. оранжерия на площ от 60 дка,  от която само тухлите напомнят за нея, гарата я събориха преди 5 години с багер, сега е спирка с един коловоз буренясал, потънал в тръни!Няма да споменавам, че доктор идва веднъж в седмицата в една от стаите на кметството и не за да преглежда и лекува, а за да вземе рецептурните книжки на болните, които на другия ден ги оставя в магазина при магазинерката и тя ги раздава, все едно раздава билетчета… Здравеопазване и здравна тайна… ???!Сърцето ми се свива а душата кърви!Автор и снимки :‎Nina Krasteva